Водещи иновации в лечението на урологични заболявания
Унив. доц. д-р Марта Хофман, специалист по нуклеарна медицина във Wiener Privatklinik, споделя повече за иновативните методи.
Прочетете ощеЗа иновациите в лечението на рака разказва проф. д-р Кристоф Цилински
Проф. д-р Кристоф Цилински е специалист по медицинска онкология и клинична имунология. През цялата си кариера професор Цилински играе важна роля в изследванията и лечението на рака, като се фокусира върху разработването на нови терапии и клинични проучвания, насочени към подобряване на лечението на пациенти с рак.
Като известен изследовател професор Цилински е включен в първите 2% от най-цитираните учени в света на Станфордския университет. Той има значителен принос в областта на имунотерапията, таргетните терапии и тромбоемболизма, свързан с рака, като е публикувал над 600 оригинални статии и рецензии в рецензирани списания, както и множество книги.
Проф. д-р Цилински е медицински директор на Wiener Privatklinik-Виена, Австрия, и председател на Централноевропейската кооперативна онкологична група – организация, която провежда клинични изследвания и образователни дейности в 23 държави в Централна и Югоизточна Европа.
В интервю за CredoWeb.bg проф. д-р Цилински разказва какви са новостите в онкологията през последните две десетилетия и какво се очаква от науката в бъдеще.
През последните 20 години се наблюдават две значителни тенденции в онкологията. Първата е свързана с последствията от разкриването на раковия геномен атлас, който е следствие от анализа на човешкия геном. В този атлас са дефинирани множество молекулярни генетични промени, което го прави изключително сложна система, сравнима с плана на метрото в Токио. Благодарение на новите молекулярни познания, сега можем да насочим лекарствените терапии към специфични цели.
Това доведе до преоценка на някои онкологични заболявания, като например ракът на белия дроб. Днес той не се разглежда като единен тип рак, а като подгрупа от различни видове тумори, които се лекуват с различни лекарства, постигайки по-добри резултати.
Тази тенденция към диференциране не се ограничава само до рак на белия дроб, но се прилага и за други видове рак, като този на щитовидната жлеза. Вниманието към ракa на белия дроб е особено голямо, защото е често срещан и със сериозни последици. Смъртността от рак в Европа основно се дължи на случаите на рак на белия дроб, така че намаляването на неговата честота би довело до значително намаляване на общата смъртност от онкологични заболявания.
Втората значима тенденция е имунотерапията, като първото проучване в тази област датира от 2010 г. и е свързано с лечението на меланом. Оттогава насам са регистрирани различни лекарства, с които се лекуват над 20 различни заболявания.
Имунотерапията действа по следния начин: туморните клетки активно потискат имунната система, пречейки ѝ да ги унищожи. Имунотерапията използва антитела, които премахват тази преграда, позволявайки на белите кръвни телца да атакуват раковите клетки.
Както споменах, съществуват лекарства, които лекуват над 20 вида рак, включително меланом, рак на гърдата и рак на белия дроб. Тези нови терапии са толкова ефективни, че между 2016 и 2018 г. общата смъртност от рак в САЩ намалява с 2%. В световен мащаб обаче този ефект все още не е толкова осезаем, тъй като достъпът до модерни лекарства е ограничен в много страни.
По принцип, да. Например, с нискодозирана компютърна томография, но се прилага само сред рисковите пациенти според определени критерии. В Австрия все още няма програма за скрининг на рак на белия дроб.
Скринингът има своите предимства, но един от проблемите е, че хората могат да се почувстват прекалено сигурни и да не спрат да пушат. При рак на белия дроб този феномен е добре познат.
Тя показва феноменални резултати при меланом, където пациентите могат да живеят дълги години. Дори пациенти с метастази могат да постигнат стабилна ремисия.
Има и други видове рак, при които пациентите могат да постигнат значително стабилизиране. Преди диагнозата означаваше присъда за тях, но вече не е така.
Имам много пациенти с рак на белия дроб, от които около една трета са живи дори след 5 години благодарение на имунотерапията. Молекулярната (таргетна) терапия също постига отлични резултати при EGFR мутация при рак на белия дроб, като пациентите достигат пълна ремисия за период от 5 до 8 години.
Меланомът е класически пример за успех. Имах пациент с изразени метастази, включително в черния дроб и лимфните възли. Само след 4-5 сеанса имунотерапия всичко изчезна, сякаш нищо не е било. Това е просто невероятно.
Прецизната персонализирана медицина също работи изключително добре. Тя не е персонализирана за конкретен човек, а е насочена към специфичната мутация на тумора.
В областта на онкологията очаквам значителен напредък в комбинираните терапии, които ще включват както таргетни препарати, така и имунотерапия. Ще бъдат открити нови цели в раковите клетки и ще се постигне по-добро активиране на имунната система. Много нови лекарства са в процес на разработка.
Очакваме също така ваксини срещу рак, базирани на мРНК ваксината, използвана при Ковид. Бързо се развиват и други терапии, като CAR T-клетъчната терапия, която използва генетично променени имунни клетки за по-ефективно локализиране и унищожаване на раковите клетки.
Унив. доц. д-р Марта Хофман, специалист по нуклеарна медицина във Wiener Privatklinik, споделя повече за иновативните методи.
Прочетете ощеУнив. доц. д-р Марта Хофман, специалист по нуклеарна медицина във Wiener Privatklinik, споделя повече за иновативните методи.
Прочетете ощеУнив. доц. д-р Марта Хофман, специалист по нуклеарна медицина във Wiener Privatklinik, споделя повече за иновативните методи.
Прочетете ощеУнив. доц. д-р Марта Хофман, специалист по нуклеарна медицина във Wiener Privatklinik, споделя повече за иновативните методи.
Прочетете още