Кои са заболяванията при децата, които най-често срещате в практиката си като педиатричен хирург?

Криптохизмът и ингвиналната херния са най-срещаните състояния при дечицата. При тях е необходима оперативна намеса след навършването на първата година. В случаите на криптохизъм тестисът следва да се премахне от ингвиналната област, тъй като по-високата температура в зоната би могла да активира имунни изменения, които да повлияят на плодовитостта в бъдеще. След това той се поставя обратно в скротума. Също така, при малките пациенти редовно се сблъскваме и с тумори, които поразяват кръвоносните съдове.

Често има и случаи на везикоуретерален рефлукс. По принцип урината, произведена от бъбреците, през уретрата достига до мехура. По време на уриниране, мехурната клапа възпрепятства връщането на урината към бъбреците. Около 1-2% от децата страдат от дисфункция на клапата, поради което урината достига обратно до бъбреците. При уриниране освен размерът на пикочния мехур се повишава и налягането в него. Породени от това са някои от симптомите на заболяването, а именно висока температура и възпаление. Завишената телесна температура индикира, че инфекцията се е разпространила извън пикочния мехур. Ако детето няма треска, следва, че тя все още не е достигнала други органи. За да се предотврати повреждането и на бъбреците, е от изключителна важност състоянието да се лекува с прием на антибиотици през първите 6 месеца. В повечето случаи, рефлуксът се успокоява и проблемите намаляват до навършването на 5-годишна възраст.

Коя операция във Вашата практика е била най-сложна?

Операцията на новородено бебе с атрезия на хранопровода, диагноза поставена през самата бременност на майката, беше най-трудната, която съм извършвал. Още в пренаталния период бебето страдаше от трудно преглъщане, което породи появата на излишна течност в матката – състояние, което е по-известно като хидрамнион. Заради неправилно свързан хранопровод, бебето беше диагностицирано с атрезия на хранопровода и се наложи се да го оперираме. Това беше едно от малкото новородени, подлагани на подобен тип сложна интервенция.

Как протича Вашата подготовка преди да влезете в операционната зала?

Много важни за всеки хирург са пълноценната почивка и приемът на достатъчно електролити и течности. Необходимо е специалистът да си набави достатъчно количество калории, например от сушени плодове и месо, но не и от енергийни напитки, защото в тях преобладава захарта. Това са основните стъпки откъм физическата подготовка.

За да има добра психическа настройка, хирургът трябва да е наясно с плана за операцията и да е запознат с възможните усложнения. Ключово е целият екип да бъде информиран относно различните особености на случая.

Всички трябва да знаят, че операцията може да трае дълго, но и да бъдат окуражени, че са способни да успеят.

Какво бихте променили в медицинската сфера, ако имахте тази възможност?

Смятам, че за да се подобри обучението на всички медицирябва да се включи преподавателска дейност към програмата им. По този начин здравните специалисти ще могат да развият и затвърдят знанията си в сферите им на специализация. Преподавайки на други медици или студенти, си задължен да вникнеш по-дълбоко в научната литература и може би ще ти се наложи да разнищваш въпроси, за които не си се замислял преди. Така се създава много по-задълбочено разбиране на материята. За всеки лекар е ключово да бъде информиран за новостите в медицината.