Унив. проф. д-р Берит Шнайдер-Щиклер за нарастващия брой хора с алергия към амброзия
Унив. проф. д-р Берит Шнайдер-Щиклер, специалист по оториноларингология, фонохирургия и комуникативни нарушения във Wiener Privatklinik, Австрия, разказва защо броят на хората с алергия към амброзия нараства.
Изчисленията показват, че в периода от 2041 г. до 2060 г. броят на европейците с чувствителност към амброзия ще се увеличи поне двойно, а именно от 33 на 77 милиона.
Амброзията с цветния си прашец е сред основните причинители на алергии в световен мащаб, тъй като самият прашец е изключително силен алерген. Всяко едно растение произвежда около милиард поленови зърна всяка година, което застрашава пациентите с алергии. Сезонът на амброзията започва през юли и продължава чак до края на есента.
Според скорошни проучвания, в следствие на климатичните промени полените на амброзията достигат почти цяла Европа. Изчисленията показват, че в периода от 2041 г. до 2060 г. броят на европейците с чувствителност към амброзия ще се увеличи поне двойно, а именно от 33 на 77 милиона.
При контакт с прашеца първоначално се проявява алергична сенсибилизация, последвана от обичайните симптоми на алергия. Сред тях са алергичен риноконюнктивит, алергична астма, екзема и хрипове.
Диагнозата се поставя след кожни тестове, лабораторни тестове като RAST и въз основа на анамнезата.
Симптоматичното лечение се състои от локално приложение или системен прием на перорални Н1 антихистамини и левкотриенови антагонисти. Контролирани проучвания показват, че локалното приложение на глюкокортикоиди дава добри резултати. Като допълнение към симптоматичното лечение се прилага и целенасочена имунотерапия, например с подкожни инжекции (SCIT) или сублингвална имунотерапия (SLIT).
Сериозните последици от алергията от амброзия са хроничен синусов ринит, със или без назална полипоза, което може да доведе до понижено качество на живот, както и конюнктивит и астма.