Проф. д-р Милен Минков за лечението в Австрия на
редки заболявания при децата
Проф. д-р Милен Минков е водещ специалист в областта на педиатрията и детската хематология, с дългогодишен опит в медицината и изследванията на хистиоцитозата. Завършил с отличие медицинското си образование в Руския държавен медицински университет, той специализира в Руския федерален институт по детска хематология и Детската болница „Света Анна“ във Виена. Проф. Минков е преподавател в Медицинския университет във Виена и Университета „Зигмунд Фройд“. Със значителен принос към научната общност, той има над 150 публикации и съавтор е на книги и ръководства. Носител на първата награда „Марк Несбит“ за клинична наука, той е председател на Европейския консорциум за хистиоцитоза.
Проф. Минков, с какви редки онкологични и кръвни заболявания при децата сте се сблъсквали през годините?
Острата лимфобластна левкемия е най-често срещаното заболяване в световен мащаб, като лечението ѝ е изключително ефективно. В България успехът на лечението е около 85-90%, докато в други региони на света той достига 92-95%. Нашите протоколи се прилагат в болници в София, Пловдив и Варна.
В хематологията най-често срещаното заболяване е желязодефицитната анемия, но тя не е сериозен проблем. В България има около 400 таласемици, които изискват редовни трансфузии и хелатно лечение.
Съществуват и много по-редки заболявания, които понякога са трудни за диагностициране. Те включват вродени синдроми, недостатъчност на костния мозък и други. Тези заболявания се разпознават трудно, тъй като не винаги водят до промени в кръвната картина, а често могат да се свържат с туморни заболявания, което прави диагнозата още по-сложна. Такива случаи са изключително трудни за лечение.
Друг пример са тромбоцитопениите. Те не са трудни за диагностициране, но съвременното лечение изисква значителен опит. В страните от Източна Европа често се използват стероиди без индикации, което не е препоръчително.
Кои са характерните симптоми при тези заболявания?
Туморите при децата могат да се проявят по различни начини, в зависимост от тяхната локализация. Често се виждат като топка или маса на неподходящо място. Симптоми могат да бъдат подутини по тялото или болки в костите. При напреднали и солидни тумори се наблюдават болки в корема или подуване на корема, като в случаите на тумор на Вилмс, може да се види и уголемен бъбрек. Някои тумори се проявяват и с анемия и други хематологични заболявания.
Хематологичните заболявания обикновено са лесни за диагностициране и често се откриват случайно при кръвни изследвания. Симптомите обикновено включват бледност или хематоми, както и кръвонасядания по кожата. В някои случаи кървенето от носа или устата също може да подскаже за тези заболявания.
Какви са причините за възникването на тези заболявания при децата?
Средата няма толкова голямо значение за децата, колкото за възрастните. При децата онкологичните заболявания обикновено се свързват с мутации в ембрионални тъкани и за тях няма ясно определена предразположеност. Макар че това все още е трудно да се докаже, напредъкът в технологиите помага за по-доброто разбиране на процеса.
Има и група от вродени синдроми на недостатъчност, които не започват непременно със симптоми като анемия на Фанкони, но могат да се проявят по различен начин. Понякога семействата имат подобни мутации, без обаче да развиват тези заболявания. Това обаче може да доведе до развитието на карциноми след 20-годишна възраст. За това е важно лекарите да събират фамилната анамнеза и при необходимост да провеждат съответните изследвания.
Какво е нивото на диагностика на тези заболявания при децата в България?
Не мога да кажа със сигурност, но смятам, че нивото на диагностика в България не е на високо. Българското здравеопазване е изправено пред значителни трудности, а лекарите често нямат време да се запознават с най-новите постижения в медицината. Това е проблем, който наблюдавам при мои роднини в България.
Каква част от лечението на децата с онкохематологични заболявания се покрива от застрахователите и обществените фондове в Австрия?
В Австрия лечението на децата с онкохематологични заболявания се покрива изцяло от държавата или задължителните застраховки. При закупуване на лекарства, семействата плащат малка такса от около 6-7 евро на опаковка, но тези с по-ниски доходи могат да подадат заявление и да бъдат освободени от тази такса.
Някои лекарства изискват предварително одобрение от застрахователите, като тези със “зелена” категория могат да се изписват без допълнителни одобрения, а тези с “червена” категория се използват основно в специализирани клиники. Лечението е скъпо, но за родителите е напълно покрито.
Как се общува с малките пациенти и техните родитеaли?
В Австрия е установена практика за работа с клинични психолози още от самото начало на лечението. Психологът, заедно с лекаря и медицинската сестра, присъства на първата среща, когато се обсъждат диагнозата, прогнозата и лечението. Психолозите обясняват на децата заболяването на достъпен език според тяхната възраст. Децата над 8 години обикновено присъстват на първата среща по желание, а тези над 14 години – задължително.
Много е важно да не се крият факти от децата. Те трябва да разберат защо е важно да преминат през лечението, независимо от страничните ефекти. Психолозите помагат на семействата да се справят със своите страхове и емоционални нужди.
Какви са новостите във Вашата специалност?
Напоследък голямото внимание е насочено към генното инженерство и генната терапия, които обещават значителни постижения в лечението на редки и сериозни заболявания. Тези терапии обаче са изключително скъпи и могат да струват между 500 000 и 2 милиона евро за едно дете. Въпреки високата им цена, в Австрия се намират начини малките пациенти да получат достъп до тях. В България има много таласемици, които биха могли да се възползват от генната терапия, като за целта се вземат клетки от пациента, които се модифицират генетично и се връщат обратно в тялото.
Тази статия бе публикувана от Puls.bg