Развитието на ректума през първото тримесечие от бременността е засегнато в случаите на анална атрезия. Заболяването е вродено, но причинителите са неясни. Наблюдава се веднъж на около 4000 раждания.
Прим. проф. д-р Александър Рокитански, специалист по обща, детска и юношеска хирургия и по педиатрична интезивна медицина във Wiener Privatklinik, Австрия, разказва за аналната атрезия в интервю за Credoweb.
Развитието на ректума през първото тримесечие от бременността е засегнато в случаите на анална атрезия. Заболяването е вродено, но причинителите са неясни. Наблюдава се веднъж на около 4000 раждания.
Съществуват няколко форми на анална атрезия. Част от тях са:
За съжаление, голяма част от видовете анална атрезия не са откриваеми чрез ултразвук по време на бременността. По-често може да се постави диагноза с ЯМР изследване през феталния период.
При по-тежките случаи може новороденото да страда от запек, инфекции на пикочните пътища и дори запушване на червата. Ако мускулите на тазовото дъно не са достатъчно развити, е вероятно да се появи уринарна и фекална инконтиненция.
По време на бременността се прави магнитен резонанс и проверка на тазовото дъно, която следва да определи плода има анус с правилна функция и позиция. Също така се извършва и ултразвук на тазовото дъно след ражданото, за да се прегледат урогениталния тракт и бъбречната система.
Само при леките форми на атрезия, когато анусът има малко разширение в зоната на таза, не е задължителна хирургическа намеса. Операциите се правят в отделенията по неонатална хирургия. Успеваемостта е най-висока, когато тазовите мускули са добре развити.
При тежките случаи, когато е налична чревна непроходимост, се налага слагането на изкуствен отвор за изхождане. При дисфункция на сфинктера, се използва трансфер на мускул от бедрото, за да се заздрави мускулната структура.
Важно е след оперативното лечение често да се правят контролни прегледи, докато детето не порастне.