За различните етапи на меланома и как се лекува споделя доц. д-р Кристиане Талингер

1. Как се разпознава меланома спрямо неговите етапи?

Меланомът има няколко различни стадии на развитие, като първият от тях е Стадии 0, в който меланомът е известен като „in situ“ и се намира единствено в повърхностния слой на кожата. Тъй като не е проникнал навътре, рискът от разпространение в други зони е минимален.

В Стадий I меланомът се развива като инвазивен и достига до горния слой на кожата. Съществуват две подгрупи, IA или IB, които характеризират меланома според това колко дълбоко е проникнал и дали има улцерация.

Стадий II е следващият етап, при който меланомът преминава през епидермиса и вече достига дермалния слой т.е. плътния слой на кожата. На този етап рискът от разпространение се увеличава.

При Стадий III лимфните възли и/или съдове са засегнати от раковите клетки. Размерът на злокачественото образование не влияе на този процес. Необходима е биопсия на сентинелния лимфен възел, за да се определи дали лимфните възли са засегнати от разпространението на меланома.

В последния Стадий IV през кръвта раковите клетки са достигнали до други области в тялото на пациента. Меките тъкани, отдалечени зони на кожата и лимфните възли, дори и органи като белия дроб, костите, стомашно-чревния тракт и мозъка също могат да бъдат засегнати.

2. С кои тестове се поставя диагнозата?

   Към днешна дата не е налично кръвно изследване, което да позволява пряко диагностициране с меланом при човека. Серумният S100B е прогностичният биомаркер за меланом, който е най-обстойно проучван до днес. През 1995 г. бе публикувано изследване, което изучава клиничните му аспекти за първи път. Става ясно, че повишаването на нивата му е свързано с прогресията на болестта, а намаляването му индикира, че има ефект от приложената терапия. Германски и щвейцарски насоки препоръчват измерването на този прогностичен биомаркер серума на заболелите с меланом, когато дебелината му е над 1мм.

   LDH или лактат дехидрогеназа е подходящ за показател в напредналите стадии на тумора. При наличие на меланом, нивата му в кръвта на пациента са завишени. При лица с извънредно високи нива на LDH, продължителността на живота е значително намалена. Повишаването на нивата се наблюдава най-често при пациенти с метастази в черния дроб, което е потвърдено от изследвания.

   Лактат дехидрогеназата е единственият молекулен маркер на меланом при хората, който е включен в системата за стадиране на Американския съвместен комитет по рак (AJCC). Това се дължи на голямата му значимост за определяне на конкретната диагноза и по-лесната методика за откриване.

    

3. Кои са новостите в лечението на меланом?

Насоката на научните изследвания днес е към създаване нови личения, които да оказват влияние върху мутациите в клетките на меланома. В допълнение, усилията са насочени и към разработването на терапии, които да стимулират имунната система да се бори по-ефективно с туморните клетки.

При лечение на меланом, имунотерапията и целевата терапия могат да се прилагат индивидуално или съвместно. През последните 10 години, и двата метода са свързани със значително по-добри шансове на пациентите с напреднал стадий на заболяването да живеят.

Също така, към днешна дата, се извършват клинични изпитвания за приложение на пептидни ваксини срещу меланома, както при пациенти с локализиран, така и напреднал меланом. Въпреки това, използването им все още се считата за експериментален метод на лечение.

4. Как стадият на заболяването определя лечението на меланома?

За да се избере най-подходящият за лечение, трябва да се има предвид стадият на заболяването, както и множество други фактори.

• Стадий 0: Обикновено меланомът се премахва чрез операция.
• Стадий I: Освен туморът, оперативно се отстранява и участък от заобикалящата го здрава тъкан.
• Стадий II: Извършва се същата процедура като при Стадий I, по време на която може да се направи биопсия на сентинелния лимфен възел и картографиране на лимфните възли. В някои случаи, когато е препоръчана, се извършва интерферонова терапия.
• Стадий III: Ако е възможно да се извърши отстраняване на тумора чрез операция, това е предпочитаният вариант. Може да се наложи да се премахнат и засегнатите лимфни възли. За да бъде пациентът предпазен от повторна поява на меланома, като следоперативна терапия може да се препоръча целева терапия или имунотерапия.
• Стадий IV: Лечението на меланома от четвърти стадий или нерезектируем меланом от трети стадий почти винаги се състои в целева терапия и имунотерапия. Химиотерапията също понякога е приложима, но не толкова често.

Уголемените лимфни възли или тумори с по-малък размер, разпространени из тялото, обичайно се отстраняват оперативно или се третират с лъчева терапия. Важно е лечението да бъде съобразено с различните обстоятелства при всеки пациент, засегнат от меланом.

5. Как работи течната биопсия при търсенето на биомаркери на меланома?

Чрез течната биопсия се прави анализ на микроскопични фрагменти от ДНК-то на меланома. Особено приложима е при IV стадий на меланома, понеже спомага откриването на мутации в гена BRAF (например BRAF V600K или BRAF V600E мутации). Също така, тази биопсия се прилага, когато е нужно да се оцени как пациентът реагира на лечението и дали не съществува рецидив. Трябва да се подчертае, че за ранно диагностициране с меланом, течната биопсия не се използва.

6. Какъв е шансът за излекуване от заболяването?

Оцеляване след 5 години е възможно в 99% от случаите на пациенти с ранни стадий на меланом Процентът е 63%, ако туморните клетки достигнат до лимфните възли. При разпространение в черния дроб, белите дробове или някои други органи на тялото, шансът е по-малък и този процент намалва до 27%.