Д-р Михаел Хафнер от болница Wiener Privatklinik споделя за заболяването улцерозен колит

1. Какъв е характерът на заболяването улцерозен колит?

Същността на улцерозния колит се изразява в хронично възпаление, засягащо дебелото черво, развиващо се първоначално в ректума и разпростиращо се постепенно до сляпото черво (цекум). Това заболяване е характерно предимно в района на Северна Америка и Северна Европа. Честотата му е по-голяма сред лица на възраст между 15 и 30 години, но също така може да се диагностицира и при по-възрастни пациенти (между 50 и 70 години). Според последни данни, случаите на улцерозен колит се увеличават, в резултат от влиянието на околната среда. Както при болестта на Крон, така и при улцерозния колит, развитието на заболяването е резултат от изразен имунен отговор на организма към нормалната чревна микрофлора.

2. Какви са първоначалните симптоми на заболяването улцерозен колит?

Улцерозният колит включва първоначални симптоми като диария и коремни болки, възможна е и появата на кръв в изпражненията. Поначало, симптомите се проявяват леко и понякога могат да предизвикат първоначално объркване със симптоми, характерни за хемороиди. В повечето случаи, при младежите заболели от улцерозен колит, началните характеристики на заболяването се считат за основни симптоми на синдрома на раздразненото дебело черво. Следователно, при диария с или без наличието на кръв, трябва да се обърне внимание навреме, за да се избегне забавяне при поставянене на диагнозата. Сред по-сериозните симптоми на улцерозния колит са отслабване, треска, също така и анемия, която може да се развие поради дефицит на желязо в организма.

3. Какво може да доведе до появата на улцерозен колит?

Възникването на улцерозен колит се дължи най-често на генетични фактори, които предизвикват силен имунен отговор на организма спрямо нормалната чревна флора. Този имунен отговор предизвиква развитието на възпалителен процес, който засяга лигавицата на дебелото черво и причинява диария, болки в корема и води до наличието на кръв в изпражненията при пациента. Заболяването се различава от болестта на Крон, тъй като улцерозният колит не атакува всички слоеве на стената на дебелото черво и не предизвиква образуването на фистули или стеснения. Паралелно с това, трябва да бъде подчертано различието по отношение на тютюнопушенето: при улцерозния колит то не е рисков фактор, а дори се счита за защитен.

4. Какъв е правилният подход за лечение при улцерозения колит?

За да се назначи подходящо лечение, е необходимо да се взема предвид степента на развитие на болестта. При пациенти с лека форма на улцерозен колит, обикновено се препоръчва употребата на лекарството мезаламин, тъй като заболяването се е развило само в областта на ректума. Когато болестта е в напреднало състояние, трябва да се приложат методи за лечение, които включват използването на биологични медикаменти като ведолизумаб, инфликсимаб или устекинумаб, както и антитела срещу противовъзпалителните цитокини. Ако заболяването представлява сериозна опасност за пациента, може да се наложи извършването на хирургическа интервенция колектомия за премахване на дебелото черво. При изготвянето на подходящо лечение за пациента, в повечето случаи не се препоръчва употребата на стероиди, с изключение на спешни случаи, поради риска от нежелани странични ефекти. Когато улцерозният колит бъде открит навреме и се приложи адекватно начално лечение, се постигат обнадеждаващи резултати.

5. Какво трябва да включва правилният начин на хранене за пациентите с улцерозен колит?

При заболяването улцерозен колит, в хранителния режим на пациента не се налагат изрични забрани в консумацията на определени храни или напитки. Все пак е препоръчителен приема на разнообразни плодове, зеленчуци и храни, богати на протеин. Заболяването може да доведе до недостиг на витамин D и желязо в организма, затова е важно да се увеличи приемът на такива храни. В случаите на тежка форма на заболяването, може да се появи необходимостта от употреба на ентерални хранителни формули или дори парентерално хранене, наред с интравенозни стероиди или имуносупресори.