Български
Сърдечните изследвания позволяват ранна диагностика и лечение на заболявания на сърцето, кръвообращението и съдовете в близост до сърцето. Сред най-важните изследвания са ЕКГ, ехокардиография, сърдечна катетеризация и миокардна сцинтиграфия. Те се използват, между другото, за диагностика при съмнение за сърдечни заболявания като коронарна болест, сърдечна недостатъчност или сърдечни аритмии.
Електрокардиограмата (ЕКГ) измерва електрическите токове на сърдечния мускул, които възникват при всеки сърдечен удар, и по-специално сърдечната честота и сърдечния ритъм. Записването на тези импулси може да покаже отклонения от нормалната функция и по този начин да предостави важни индикации за сърдечни заболявания или сърдечни аритмии за минути и с малко усилия. Стрес ЕКГ и дългосрочно ЕКГ, както и спироергометрията, която проверява издръжливостта на сърдечно-съдовата система и белите дробове, служат за още по-диференцирана диагностика.
Ехокардиографията (сърдечен ултразвук, сърдечно ехо) е безболезнено ултразвуково изследване на сърцето, при което се визуализират сърдечните структури като сърдечния мускул, сърдечните клапи, сърдечните кухини и сърдечната торбичка. По този начин може да се прецени колко ефективно работи сърцето и дали има сърдечно заболяване като сърдечна недостатъчност или клапна аномалия.
Сърдечната катетърна диагностика е минимално инвазивно изследване на сърцето и се използва при много кардиологични заболявания както за диагностика, така и за лечение. При изследването се вкарва тънка, гъвкава тръбичка (сърдечен катетър) през кръвоносен съд до сърцето, най-често през слабините или китката. Често сърдечното катетърно изследване се използва за оценка на коронарните съдове или сърдечните клапи. По-малките интервенции обикновено могат да се извършат директно по време на изследването.
Миокардна сцинтиграфия (MSZ) е изследване, при което с помощта на контрастно вещество и специална камера (гама камера) се визуализират кръвообращението, жизнеността и функцията на сърдечния мускул (миокарда). При това се получават напречни изображения на сърцето, подобни на тези при CT или MRT. Изследването се извършва най-често при съмнение за наличие на коронарна болест на сърцето или за контрол след сърдечно-хирургични операции.
При коронарната болест на сърцето (КБС) коронарните артерии са стеснени или калцирани, което води до нарушение на кръвообращението в сърцето. Целта на лечението е да се подобри качеството на живот и да се забави или спре прогресирането на заболяването. В допълнение към медикаментозните терапии се предлагат и хирургични процедури, като байпас или минимално инвазивна балонна дилатация.
Сърдечна недостатъчност или сърдечна недостатъчност се появява, когато сърцето вече не изпомпва достатъчно силно, за да снабдява тялото с достатъчно кръв и следователно с кислород. Това води до ограничаване на физическата устойчивост. Лечението на сърдечната недостатъчност се състои от няколко компонента и зависи преди всичко от тежестта на заболяването. Освен медикаментозното лечение може да се наложат и хирургични мерки, като например поставяне на пейсмейкър. Лечението често изисква интердисциплинарно сътрудничество между различни специалности, което се предлага на най-високо ниво в частната клиника във Виена.
При сърдечна аритмия сърцето бие твърде бавно, твърде бързо или неравномерно. Сърдечните аритмии могат да се проявят под различни форми, като например предсърдно мъждене, камерна тахикардия или камерно мъждене. Не всички сърдечни аритмии трябва да се лекуват. Ако е необходимо лечение, то обикновено се провежда с медикаменти за регулиране и стабилизиране на сърдечната честота. В някои случаи може да се наложи лечение чрез имплантиране на пейсмейкър или имплантируем дефибрилатор (AICD). Това често се прави чрез сърдечен катетър или като част от операция за байпас.
Deutsch
English
Română
Srpski
Українська