Хирургия на рефлукса

Рефлуксната хирургия на бъдещето в частната клиника във Виена – интервю с проф. д-р Шопман от Медицинския университет във Виена

Бихте ли ни разказали как се развива рефлуксната хирургия през последните години и какъв напредък сте постигнали в изследванията си?

Проф. д-р Шопман: Има няколко въпроса, които си струва да бъдат споменати. Високата степен на специализация в тази област е много важна. Създадени са рефлуксни центрове, които са не само специализирани, но и работят на интердисциплинарна основа. Тези центрове обединяват лекари от различни дисциплини – гастроентеролози, рентгенолози, хирурзи, диетолози и физиолози, които работят заедно, за да постигнат възможно най-добър успех при лечението. Рефлуксната хирургия изисква висока степен на екипна работа.

Какви технически постижения изиграха роля напоследък?

Проф. д-р Шопман: Налице са значителни технически нововъведения. Днес рефлуксната хирургия е почти изцяло минимално инвазивна. Новите медицински изделия не само опростиха и стандартизираха операциите, но и намалиха страничните ефекти. Друго развитие е свързано с подбора на пациентите. Научните постижения ни помогнаха да разберем и измерим по-добре патофизиологичните механизми на рефлуксната болест, което ни позволява да поставяме по-прецизни диагнози.

Как изглежда структурата на пациента? Колко души са засегнати от рефлукс?

Проф. д-р Шопман: Предполага се, че около 15-20% от западното население страда от патологичен рефлукс. Рефлуксът е едно от най-важните заболявания, свързани с начина на живот: Снимка: Katarina Lindbichler Списание за частна медицина 1/2024 21 причинени от фактори като затлъстяване, повишена консумация на захар и въглехидрати и генетични влияния. Например в някои семейства се наблюдава по-ниска експресия на колаген, което увеличава вероятността от рефлуксна болест.

Виждате ли роботизираната хирургия като възможност за развитие в бъдеще?

Проф. д-р Шопман: Да, бъдещето на рефлуксната хирургия със сигурност е роботизирано. Ние вече използваме роботика и ще го правим още по-често в бъдеще, особено при по-дълги процедури. Данните показват, че робот-асистираната хирургия предлага предимства, особено при по-големи хиатални и параезофагеални хернии.

Какви предизвикателства виждате в настоящата рефлуксна хирургия и как вашите изследвания могат да помогнат за преодоляването им?

Проф. д-р Шопман: През последните години се съсредоточихме върху ясното дефиниране на структурните промени при пациентите, които водят до рефлуксна болест, изискваща лечение. Важни причини са хиаталната херния и проблемите с долния езофагеален сфинктер. Също така сравняваме новите техники като имплантиране на магнитен пръстен, силиконова топка и електростимулатор с конвенционалната хирургия, за да намерим най-добрия възможен метод на лечение.

Кои показатели са важни за пациента, за да бъде разгледан във вашата изследователска област?

Проф. д-р Шопман: Точната анамнеза на симптомите и обективизирането на рефлуксната болест са от решаващо значение. Методи като видеокинематография на гълтането, манометрия с висока резолюция, планиметрия и импедансна pH-метрия ни помагат да поставим точна диагноза. В допълнение към хирургичното лечение важна роля играят и етиологичните мерки и адаптирането на начина на живот. Освен това инхибиторите на протонната помпа са много ефективни в много случаи, въпреки че се гледа критично на продължителната им употреба.

Каква роля играе интердисциплинарното сътрудничество във вашия изследователски екип?

Проф. д-р Шопман: Сътрудничеството с колеги гастроентеролози, специалисти по УНГ, стоматолози и рентгенолози е от съществено значение. Това интердисциплинарно сътрудничество ни дава възможност да оптимизираме основните индикации и да провеждаме проучвания и изследвания на високо ниво.

По какъв начин резултатите от вашите изследвания могат да повлияят на клиничната практика?

Проф. д-р Шопман: Обективните измервания като планиметрия и манометрия с висока резолюция, както и интраоперативните измервания, подобряват разбирането ни за рефлуксната болест и нейното лечение. Тези обективни параметри ни позволяват да сравняваме различните методи и да избираме най-добрите подходи за лечение. Нашите резултати показват, че по-младите пациенти с по-кратка анамнеза се възползват от хирургичното лечение и често отхвърлят дългосрочната медикаментозна терапия.

И накрая, какви надежди и цели имате за бъдещето на работата си в тази област?

Проф. д-р Шопман: Нашата цел е по-нататъшна специализация, централизация и персонализация на лечението на рефлукса, както и разработване на ясни критерии за избор на хирургични интервенции. Австрия е добре позиционирана в международен план. Основаването на Европейското дружество по предгърлени болести (EFS) преди пет години направи нашия център международно известен и ни дава възможност да провеждаме изследвания и проучвания на най-високо ниво.