Иновативни процедури в хирургията на малформациите

Професор Рокитански за специалните предизвикателства в хирургията на малформациите

Професор Рокитански разказва за специалните предизвикателства в хирургията на малформациите, където някои ортопедични проблеми и иновативни методи на лечение се използват и при деца, юноши и възрастни.

Професор Рокитански, известен сте със специализираната си работа в областта на детската ортопедия. Какво прави лечението на деца толкова специално?

Професор Александър Рокитански: Лечението на деца е уникално в много отношения. Освен често деликатните тъканни състояния, това включва и необходимостта да се вземат предвид непрекъснатите процеси на растеж при терапията. Децата не са малки възрастни – те имат свои собствени нужди, страхове и очаквания. Цялата лечебна ситуация трябва да бъде ориентирана към детето. Лекарите, които работят с деца, се нуждаят не само от медицински познания, но и от високо ниво на емоционална компетентност, допълнена от невербална комуникация. С детето винаги трябва да се общува на емоционално ниво, често по игрив или хумористичен начин. Понякога подавам ултразвуковата сонда на малките пациенти и закачливо им обяснявам какво правим и че това може да се види на екрана. Някои малчугани дори „опитват“ ултразвуковата сонда, защото поради развитието си те откриват света с устата си.

Една от темите, които се появяват отново и отново в детската и юношеската хирургия, е преходът от детската медицина към медицината за възрастни. Какви са предизвикателствата тук?

Професор Рокитански: Това наистина може да бъде проблематично. Нарича се така нареченият „преход от дете или юноша към възрастен“, когато – по отношение на хирургията – децата трябва да продължат да бъдат лекувани в хирургията за възрастни след операции на малформации, например. Аз нямам този проблем, тъй като специализирам както хирургия за възрастни, така и детска и юношеска хирургия. Грижа се за редица пациенти още от детството им и те често искат да останат при мен и като възрастни. Това е така, защото за съжаление те се сблъскват с липсата на опит от страна на лекарите в отделенията за възрастни. Пример: Пациент, който като дете е бил опериран от по-сложна коремна малформация и чийто деформиран стомашно-чревен тракт е с грубо променена позиция. Ако този пациент постъпи в обща клиника като възрастен с болки в корема, лекарското съсловие разбираемо е на предела на възможностите си поради липса на опит, знания и рутина, тъй като такива случаи са редки. Тази евентуална липса на опит може да бъде компенсирана от интердисциплинарно обединение, но логистичното предизвикателство да се съберат медицинските специалисти и пациентите по неусложнен начин, когато възникне нужда, остава. Във Виенската частна клиника можем да предложим този широк спектър от първокласна експертиза от известни лекари-специалисти.

В края на краищата, ние виждаме нашата болница като пряка смесица от университетските клиники на AKH, където не само местната близост, но и много посещаваните кабинети в Центъра за здравни услуги играят благоприятна роля.

Назначен сте за хирургичен директор на частната клиника във Виена. Друг акцент в работата ви са деформациите на гръдната стена, по-специално синдромът на фуниевидния гръден кош. Какви методи на лечение предлагате тук?

Проф. Рокитански: След около 12 години работа във Втора университетска клиника по хирургия във Виена и 27 години като ръководител на детската и юношеската хирургия в клиниката в Донаущадт, където изградих отделението, включително и собственото му интензивно отделение, до най-големия център за детска и юношеска хирургия в Австрия, бях назначен за ръководител на хирургията в частната клиника във Виена. Там, в допълнение към традиционното и високореномирано отделение по ортопедия за възрастни с доц. д-р Гангер, доц. Д-р Фар и Доц. Д-р Радлер, беше създадена нова специалност по детска ортопедия, към която все по-често се присъединяват детски ортопеди. Ортопедията включва и необходимите методи за лечение на деформации на гръдната стена. Грешка е да се отхвърлят фуниевидните гърди като чисто козметичен проблем и да се вярва, че деформацията ще се отстрани от само себе си с израстването на детето. Понастоящем успешно се използват два взаимосвързани метода на лечение. Единият е консервативният подход на лечение със смукателни чашки, а другият е хирургичното лечение. При последното гръдният кош се привежда в правилна форма чрез хирургично поставени, индивидуално оформени, еднокомпонентни метални импланти – в най-далечен смисъл сравними с брекети. Ако терапията с вендузи се прилага в началото на развитието на гърдите, например в училищна възраст, в някои случаи дори може да се избегне хирургическа намеса. Специалните всмукателни чашки работят с отрицателно и положително налягане и могат да предизвикат промяна на формата и сплескване на фунията в ребрения хрущял на гръдния кош.

Можете ли да ни разкажете повече за тази терапия с вендузи?

Професор Рокитански: Разбира се! Важно е гръдният кош да е все още гъвкав и лечението да се провежда почти ежедневно. Терапията се основава на прилагането на отрицателно или положително налягане, което действа върху засегнатите хрущялни участъци и бавно ги ремоделира. При деформации на гръдния кош във формата на фуния с изпъкнали долни ребрени дъги се препоръчва новоразработената Y-образна вендуза, която упражнява отрицателно налягане в областта на фунията и положително налягане в областите на изпъкналите ребра за корекция. Пациентите трябва да носят вендузата около два часа на ден. С течение на времето хрущялът на ребрата се адаптира към по-нормална форма и деформацията се подобрява или в най-добрия случай дори се коригира. Тази терапия изисква съдействие от страна на пациента и известна степен на разбиране на заболяването, което обикновено може да се очаква едва от училищна възраст. Разбира се, има и изключения. Сплескването на фунията, т.е. повдигането на предната гръдна стена, подобрява сърдечния дебит и белодробната производителност – ключова дума: дихателна механика. Ето защо възрастните с гъвкав гръден кош, които спортуват много, също оценяват това лечение. Предимството на флексибилизацията на гръдния кош е и в това, че улеснява понасянето на операция, която може да се наложи по-късно.

Какво се случва, ако консервативната терапия не е достатъчна?

Професор Рокитански: В такива случаи, когато е по-вероятно да бъдат засегнати по-възрастни юноши или възрастни с твърд гръден кош, предлагаме минимално инвазивна, ендоскопски асистирана хирургична корекция. Използваме специални еднокомпонентни импланти, които се поставят възможно най-паралелно, без риск от протриване на метала, по такъв начин, че повдигат гръдната кост, за да изравнят фунията. В някои случаи може да се наложи частично изрязване на гръдната кост и кожата на косталния хрущял, както и частична резекция на косталния хрущял, за да се направи предната гръдна стена по-гъвкава. Имплантите преминават през определени междуребрени пространства и се вграждат в мускулната обвивка на гръдния кош, подобно на „калъф за очила“. В продължение на много години отхвърлях фиксиращото окабеляване, което може да се счупи. С моята техника, която използвам от десетилетия, имплантите се закрепват в стабилна и ефективна позиция, а следоперативната болка може да се лекува след няколко дни с леки обезболяващи. Болничният престой след операция за корекция на гръдния кош обикновено е около 4-5 дни и има за цел да оптимизира възстановяването на пациента. От втория следоперативен ден пациентите могат да стават и да се движат почти свободно с помощта на специалист. Леки спортни занимания могат да се започнат след един месец. След два месеца пациентът е напълно свободен за почти всички видове спорт. Имам пациенти, които се занимават с екстремни спортове и успешно участват в състезанията „Железен човек“ с твърдо заздравели импланти. Досега всеки имплант е издържал, дори при нещастни случаи.

Това звучи като високоспециализирано лечение. Какво е значението на WPK за този метод?

Проф.Рокитански: Пациентите естествено имат огромна полза от нашето високо ниво на експертни познания, както в областта на консервативните, така и на хирургичните решения на най-високо ниво. Нашата цел е и остава да предлагаме най-високите хирургично-технологични рамкови условия в персонализиран и забавен медицински подход, който е успешен до момента. Основният лекар, избран от пациента, винаги участва в лечението. Виенската частна клиника е първата болница в Австрия, която въведе роботизираната хирургия с помощта на последното поколение усъвършенствани телеманипулатори Da Vinci. Предимствата на радикалната резекция, щадяща тъканите на пациента, са очевидни, особено в тесни и труднодостъпни за наблюдение оперативни зони, напр. при операция на простатата. В съответствие с международните стандарти децата се настаняват с придружаващо лице (напр. родител). Хирургичните процедури се извършват от екип от специални детски анестезиолози с най-високо ниво на компетентност. В частната болница се допускат само квалифицирани специалисти, които, така да се каже, „подават ръка“. В условията на нашата частна болница няма операции за обучение с помощта на специалисти.

Вече споменахте дългогодишния си опит в интервюто. Доколко е важно за Вас да продължите да работите активно в клиниката?

Проф.Рокитански: Доказано съм един от висококвалифицираните лекари, чийто опит, задълбочени познания, ангажираност и профил на работа трябва да продължат да се използват, освен ако здравословните проблеми не са пречка. Да бъдеш лекар по принцип е не само избрана професия, но и призвание. Разпространената тук-там практика за пенсиониране на определена цифрова възраст може да е много важна за някои работещи, но не и за мен. Хирургичният ми опит в лечението на малформации, както при деца и юноши, така и при възрастни, ми помогна да ми бъде предложена длъжността ръководител на хирургията в частната клиника във Виена, а и в тази си роля изпитвам удоволствие да предоставям индивидуални грижи на пациентите си.