Прецизна медицина в диагностиката и терапията на рака

Развитие на прецизната медицина в диагностиката и терапията на рака

Години наред напредъкът в терапията на рака до началото на този век се основаваше на общоприложима стратегия за лечение, която можеше да се прилага еднакво при всички пациенти. Това бяха ефективни химиотерапии, които се използваха в комбинация, евентуално вече придружени от имунологична терапия под формата на антитела, които се използваха особено при карциноми на лимфните възли – лимфоми – и при определена форма на рак на гърдата. Тази форма на комбинирана терапия – независимо дали в комбинация с различни химиотерапевтични средства или в комбинация с антитела – доведе до значително подобряване на прогнозата и преживяемостта в сравнение с по-ранните, по-малко интензивни форми на лечение: между 1960 г. и 2000 г. 5-годишната преживяемост при рак на белия дроб се е увеличила от 12 % на 18 %, при лимфом – от 40 % на 82 %, а при рак на гърдата – от 63 % на 82 %.

Истинският пробив в лечението на рака обаче дойде с помощта на функционалната радиологична диагностика, използваща комбинация от компютърна томография и нуклеарна медицина под формата на PET-CT изследвания, и на молекулярната патологична диагностика, основана на резултатите от Атласа на раковия геном – продължение на проекта за човешкия геном.

Атласът на генома на рака е създал „карта“ на молекулярни, генетично определени характеристики, които регулират растежа на туморите по понякога напълно различни начини. Въз основа на Атласа на генома на рака и откритите молекулярни промени се появи напълно нова концепция за категоризиране на видовете рак: Въз основа на тези изследвания се разбра, че например белодробните карциноми, ракът на гърдата, ракът на дебелото черво, но също и черният рак на кожата – малигненият меланом – могат да бъдат категоризирани в подгрупи в зависимост от молекулярните им характеристики: Например сега може да се твърди, че ракът на белия дроб не се състои от няколко хистологични подгрупи, както беше преди, а от голям брой карциноми с различни молекулярни свойства, всеки от които изисква терапия, насочена към съответната молекула. С течение на времето този подход беше наречен „прецизна медицина“, тъй като терапията е насочена точно срещу молекулярната промяна, установена във всеки случай. Разбира се, подобен терапевтичен подход изисква необходимите лекарства, които специфично да инактивират активираната молекула, водеща до неконтролируем растеж на тумора.

В резултат на това развитие от 2010 г. насам Европейската агенция по лекарствата е разрешила около 150 лекарства, които са насочени специално срещу такива молекулярни промени, подпомагащи развитието на рака. Това означава, че ако в туморната клетка съществуват и бъдат открити молекулярни промени, е възможно да се предотврати тяхното развитие и безпрепятствено разпространение в органи, различни от органа на произход – класически характеристики на рака – под формата на таблетна терапия. Често обаче настъпват промени в тези молекулярни мутации, така че първоначално използваното лекарство вече не е ефективно. В такива ситуации или отново се вземат биопсии от туморната тъкан и се подлагат на ново молекулярно изследване, или се извършва така наречената „течна биопсия“, при която се взема кръвна проба, за да се открият циркулиращи промени в генетичния материал на тумора – циркулиращата туморна ДНК – които могат да бъдат свързани с нова молекулярна мутация в тумора, която може да бъде лекувана отново с целеви лекарства.

През последните около 15 години беше постигнат допълнителен напредък в клиничното приложение на придобитите в лабораторията знания, според които туморите са в състояние да инактивират имунологичната защита, насочена срещу тях. Това води до съответно изтощаване на имунната система, което от своя страна води до безпрепятствен растеж и разпространение на туморите. Вече са разработени антитела срещу характерната за тумора активна парализа на имунната система, които са в състояние да активират собствената имунологична защита на организма срещу съответния тумор. Този принцип не действа при всички видове рак, а само при тези, при които са налице определени характеристики – макар че те все още могат да бъдат разпознати непълно. Въпреки това тази концепция за терапия работи особено добре при белодробни карциноми, бъбречноклетъчни карциноми, тумори на горния храносмилателен тракт или напреднали карциноми на пикочния мехур, както и при злокачествени меланоми. Фактът, че определени характеристики на тумора могат да предскажат и дългосрочната преживяемост на пациентите в този контекст означава, че тук също говорим за „прецизна медицина“. Тя е в състояние да доведе до дългосрочна преживяемост при пациенти, които преди са умирали бързо – както в случая с рака на белия дроб.

Тераностиката“ като съществен компонент на прецизната медицина

И накрая, ключов компонент на прецизната медицина е „тераностиката“, която използва интервенциите на ядрената медицина, които първоначално са били използвани само за диагностика въз основа на PET-CT, за предприемане на терапевтични стъпки. Това е все по-успешно и ефективно при напредналите карциноми на простатата.

Затова през последните две десетилетия медицината на рака се промени изцяло от стратегия, която е универсална, към подход, който е насочен точно към характеристиките на тумора. Такива „прецизни“ стъпки доведоха до това, че от 2016 г. насам смъртността от рак за първи път намалява с около 2 % годишно всяка година.

Прецизна медицина в диагностиката и терапията на рака в частната клиника във Виена

В частната клиника във Виена сме горди, че можем да предложим на нашите пациенти всички тези методи – от цялостната диагностика до терапията – заедно с нашите партньори като част от Централноевропейския център за борба с рака. Редовните интердисциплинарни туморни комисии определят оптималната – т.е. „точната“ – терапия въз основа на характеристиките на тумора.