Колоноскопията като ключ към ранното откриване на рак на дебелото черво: разговор с д-р Майкъл Хафнер

Ендоскопските изследвания играят централна роля в диагностиката и профилактиката на заболяванията на храносмилателния тракт, като колоноскопията е ключов метод в ранното откриване на рак на дебелото черво. Тя позволява директен оглед на чревната лигавица, както и навременна намеса чрез вземане на биопсия или отстраняване на полипи още по време на самата процедура – решаващо предимство за превенцията и ранната диагноза.

Колоноскопията не се прилага само при наличие на оплаквания. Тя е основен инструмент и в скрининга при хора без симптоми, чиято цел е да се открият ранни промени преди появата на клинични признаци. Много международни препоръки посочват начало на редовен скрининг около 45-годишна възраст при хора със среден риск, като изборът между тестове от изпражнения и колоноскопия зависи от индивидуалния рисков профил и предпочитанията на пациента.

Най-честите симптоми, които водят пациентите до колоноскопия, включват промени в изхожданията, наличие на кръв в изпражненията или съмнение за хронични възпалителни заболявания на червата. Тези симптоми не са специфични само за рак на дебелото черво и могат да се срещнат при различни състояния, което прави точната диагноза чрез ендоскопско изследване особено важна.

Съвременната колоноскопия се извършва с висококачествени HD ендоскопи и при строго контролирани условия за безопасно успокояване и анестезия. Това значително подобрява комфорта на пациента и качеството на изследването, като позволява откриване на по-фини изменения, важни за ранната профилактика. Процедурата може да бъде адаптирана и за специфични групи пациенти, включително деца със специални нужди, при които се изисква прецизна организация и опитен мултидисциплинарен екип.

При пациенти с хронични възпалителни заболявания на червата рискът от развитие на рак на дебелото черво може да бъде по-висок, което налага по-стриктно и дългосрочно проследяване. В тези случаи колоноскопията не е еднократно изследване, а част от индивидуализиран план за наблюдение във времето.

Най-важният извод е, че профилактиката започва с информираност. Хората без симптоми и със среден риск трябва да обмислят навременен скрининг, а при наличие на оплаквания, фамилна обремененост или хронично чревно възпаление е препоръчително по-ранно и персонализирано изследване. Консултацията с гастроентеролог помага да се избере най-подходящият подход за всеки отделен човек и да се намали рискът чрез ранно откриване.