
Лимфоедемът е дисфункция на лимфната система, която води до натрупване на лимфна течност в тъканта под кожата. Това заболяване може да доведе до подуване, болка, инфекция и нарушена подвижност, най-често в областта на ръцете и краката. В център Millesi сме специализирани в хирургичното лечение на лимфоедема, за да осигурим на пациентите си възможно най-добрата хирургична грижа и максимално функционално възстановяване.
Нашият опитен хирургичен екип работи по цялостна концепция за лечение, основана на експертните познания и дългогодишния опит на проф.Хано Милези. Най-новите научни открития непрекъснато се включват в по-нататъшното развитие на нашите терапевтични подходи. Като част от Виенската частна клиника ние не само разполагаме с най-съвременни съоръжения, но и предлагаме широк спектър от услуги.
Какви са причините за лимфоедема?
Лимфоедемът има различни причини. Те включват
- Наранявания на лимфните съдове
- Операции в областта на лимфните съдове (напр. след рак)
- Радиотерапия на тумори
- Химиотерапии
- Хронична венозна дисфункция
- Вродени нарушения на лимфната система
Какви са обичайните симптоми на лимфоедема?
Засегнатите от лимфоедем страдат от:
- Подуване на засегнатия регион
- Усещане за тежест
- Болка от напрежение или натиск
- Сърбеж
- Повтарящи се възпаления
Ако лимфоедемът не се лекува, той може да доведе до сериозни здравословни проблеми като кожни инфекции или деформация на засегнатия крайник.
Видове лимфоедем
Лимфоедемът може да бъде първичен или вторичен. Първичният лимфоедем е вроден, рядък и обикновено е свързан с генетични заболявания. Вторичният лимфоедем е далеч по-често срещаната форма в Европа и може да бъде причинен от нараняване, заболяване или операция като нежелана последица/усложнение.
Първичен лимфоедем
Първичният лимфоедем се характеризира с малформации в развитието на части от лимфната система или на цялата лимфна система. В повечето случаи е засегнат единият крайник, рядко и двата. В много случаи първичният лимфоедем е свързан с други генетични заболявания.
Вторичен лимфоедем
Обикновено се появява вторичен лимфоедем:
- като нежелана последица/усложнение на дадено заболяване, напр. рак на гърдата (20-40 %), рак на простатата (10-20 %)
- след хирургични процедури, напр. след радикална простатектомия и/или отстраняване на лимфни възли (лимфаденектомия).
- след лъчетерапия чрез някои химиотерапии поради хронична венозна недостатъчност
- поради кожни заболявания като еризипел, лимфангит или целулит вследствие на паразитно заболяване
- поради затлъстяване
Как се развива лимфоедемът
Лимфоедемът се развива на четири етапа:
- Стадий I: Лимфната система е увредена, но все още няма симптоми.
- Етап II: Лимфоедемът е ясно изразен, но може да бъде частично намален чрез повдигане на засегнатата част от тялото.
- Етап III: На този етап лимфоедемът вече е станал хроничен и не може да бъде намален чрез повдигане.
- Стадий IV: Засегнатата област на тялото е деформирана, напрегната и болезнена при допир. Често срещани са и лошо зарастващи рани и хронично възпаление.
Как се поставя диагнозата
Лимфоедемът се диагностицира на няколко етапа. На първо място се извършва клиничен преглед. Понастоящем лимфната сцинтиграфия е диагностичният златен стандарт за подпомагане и планиране на стратегията за хирургично лечение. Може да се наложи провеждането на магнитнорезонансна лимфангиография и/или ултразвуково изследване с висока разделителна способност за по-точно визуализиране на лимфната единица. Освен това преди планирана реконструкция на лимфната система в лимфните съдове се въвежда специално багрило, а именно индоцианово зелено (ICG), което ги прави видими с камера. Това позволява най-точно да се планира хирургичната стратегия.
Лечение на лимфоедем
В огромното мнозинство от случаите лимфоедемът е много неприятен и ограничава в различна степен качеството на ежедневието. В зависимост от тежестта на лимфоедема и общото здравословно състояние на пациента, като част от първоначалното лечение и като съпътстващи мерки се предлагат следните възможности за лечение:
Комплексна физикална деконгестивна терапия (CDT)
Обикновено засегнатите вече редовно провеждат комплексна физическа деконгестивна терапия, за да намалят поне временно степента на страдание. Този вид терапия включва мануален лимфен дренаж, бинтоване, компресивни облекла, специални грижи за кожата и хигиенни мерки, както и двигателна терапия.
Консултации за хранене
В допълнение към консервативните и хирургичните мерки пациентите с лимфоедем се нуждаят от специална и индивидуално съобразена диета, която може да бъде осигурена от обучени и опитни диетолози.
Супермикрохирургични хирургични процедури
Хирургичните терапии за лимфоедем могат да помогнат за спиране на прогресията на заболяването и облекчаване на симптомите. В някои случаи хирургичната намеса може да доведе дори до пълно изчезване на лимфоедема и нормализиране на лимфния дренаж. Въз основа на супермикрохирургията ние сме в състояние технически да възстановим функцията на лимфната система.
НАШАТА ХИРУРГИЧНА ТЕХНИЧЕСКА БАЗА – СУПЕРМИКРОХИРУРГИЯ
Супермикрохирургията е по-нататъшно развитие на микрохирургията, което дава възможност за разрязване и зашиване на съдове с диаметър, по-малък от 1 mm. За целта са необходими не само специално изработени свръхфини инструменти, но и микроскопи с изключително висока разделителна способност (до 70-кратно увеличение). Необходимите за това шевни материали са по-малки от 0,1 mm. Инструментите също са особено фини, произведени точно за такива процедури и закупени от частната клиника във Виена. Понастоящем частната клиника във Виена е единствената клиника в Европа, която разполага със специален микроскоп, който ни позволява да извършваме тези деликатни и трудни операции. С помощта на този микроскоп можем да визуализираме успешния хирургичен резултат по време на супермикрохирургичната процедура с помощта на специална боя. В зависимост от индивидуалната ситуация и клиничната тежест на лимфоедема предлагаме различни хирургични методи:
а) Лимфовенозна анастомоза / LVA
За да се избегне проблемът с локалния дренаж, е възможно да се реконструира оттичането на лимфата чрез зашиване на няколко лимфни съда към повърхностни вени с помощта на супермикрохирургични хирургични техники. Пациентите с лимфоедем в I и II стадий са подходящи за този хирургичен метод.
б) Трансфер на лимфен възел
Здрави лимфни възли могат да бъдат трансплантирани в претоварена лимфна зона и да бъдат свързани с артериално захранване и венозен дренаж чрез супермикрохирургични хирургични методи. По този начин трансплантираният лимфен възел поема дренирането на лимфната течност. В някои случаи, като например при стадий III, лимфовенозните анастомози могат да се комбинират с трансфер на лимфен възел.
в) лимфоцеле
Лимфоцелетата обикновено се развиват в резултат на хирургични процедури, след които лимфната течност навлиза свободно в тъканта и така се натрупва. Лимфоцелите обикновено изчезват след няколко седмици. В случаите на персистиращи лимфоцели лимфният поток може да бъде възстановен чрез LVA (лимфовенозна анастомоза) с помощта на супермикрохирургични оперативни техники.
При тези условия можем да ви помогнем: Страдате от лимфоедем, независимо от причината, търсите трайно възстановяване на нарушеното лимфно оттичане и предпочитате постепенно да се откажете от сложната физическа деконгестивна терапия или поне да я намалите? След подробен клиничен преглед и преглед на находките ще ви консултираме за наличните хирургични възможности и ще изготвим за вас пълен план за лечение.
Възможно ли е лимфоедемът да бъде напълно излекуван?
На ранен етап лимфоедемът може да бъде значително подобрен или дори елиминиран в много случаи чрез супермикрохирургия. В много случаи може да се пропусне и сложната деконгестивна терапия.
Какво е последващото лечение след операция на лимфоедем?
В зависимост от реконструктивния хирургичен метод се извършва бърза следоперативна мобилизация и поддържащо възобновяване на комплексната деконгестивна терапия.
Колко е дълъг болничният престой при лимфоедем?
В случай на лимфовенозна анастомоза пациентите трябва да очакват да бъдат хоспитализирани за два до три дни. Пациентите, подложени на микросъдов трансфер на лимфни възли, трябва да очакват да бъдат хоспитализирани за пет до седем дни.
Какво мога да направя, за да предотвратя влошаването на лимфоедема си?
Последователната комплексна деконгестивна терапия и хранителната терапия имат поддържащ ефект. Ако обаче причината за възникналия лимфоедем не бъде отстранена, лимфоедемът прогресира като хронично заболяване.
Необходима ли е хирургична намеса при лимфоедем във всеки случай?
За съжаление, нарушеното лимфно оттичане се задълбочава в последствие и става хронично. Засягат се все повече лимфни съдове. Хирургичната реконструкция с помощта на супермикрохирургични методи понастоящем е единствената възможност за трайно подобрение.